Отглеждане на Туя / Thuja
В отглеждането на туя няма никакви тайни.След като сте определили точното й място в градината, изкопайте дупка с 20 см по-широка от туфата. Добре е на дъното на дупката да изсипете две шепи овес и шепа прегорял оборски тор. Извадете туята внимателно, без да разтрошавате балата пръст около корените й и я засадете. Притъпчете хубаво и полейте – първото поливане трябва да е обилно – три или четири кофи вода. През следващите няколко седмици се полива на всеки три дни, стига повърхността на почвата да е засъхнала. На втората година поливането е само по желание.
Туята е толерантна към факторите на средата, но за да постигнете максимални резултати, трябва да й осигурите условия, максимално близки до естествените й обитания. Тя расте върху варовикови скали и неутрални до умерено алкални почви, като корените й се развиват силно дори в чиста глина. Няма нищо против обаче почвата в градината да е рохкава и дори камениста – крайречните тераси са идеално място за отглеждане на туя.
В млада възраст засенчване е допустимо, но след като надхвърли метър и половина, иска повече светлина, по възможност – пряка. Там, където слънцето не огрява достатъчно или друго растение засенчва туята, клонките се разреждат и листата линеят. Възможно е през зимата листата на туята да почервенеят от студения вятър, но през пролетта зеленият им цвят се възвръща напълно.
Резитбите са ключовият момент във отглеждането на западна туя. Ако я оставите да расте на воля, ще получите средно високо дърво с рехава корона. За да има плътна зеленина и красив силует, туята се подрязва поне два пъти годишно – в края на юни и в края на октомври. Тук е в сила правилото “Един път мисли, седем пъти режи”. Резитбата прилича повече на подстригване, с нея се цели да се придаде определена форма на короната и да се поддържа гъста. Използвайте храсторез или голяма ножица за жив плет. По-добре отрежете малко повече, отколко да я оставите неподрязана.
Западната туя расте с около 40 см на година, което означава, че за пет години без резитби ще имате двуметрова зеленина. Това е особено ценно при изграждане на живи плетове, но в растителните композиции не бива да се допуска безогледно.
Композиция
Туята е перфектното растение за създаване на жив плет, декоративни групи и стегнати акценти сред пъстрата зеленина на градината. Използвайки характерната конусовидна корона, с помощта на туята можете да създавате оригинални композиции.
Декоративни сортове
‘Smaragd’ е най-често използваният сорт на западната туя. Представлява стройно и гъсто дръвче с пирамидална корона и тъмнозелена багра на листата. Ефектен за декоративни групи, в които изгражда структурата и изразява вертикалните акценти. Използвайте една, три или пет туи за създаване на групата и около тях засадете по-дребни храсти с жълта, златиста, резедава или синкава багра на листата. Ако използвате сезонни цветя, подберете видове с ярки и светли цветове: жълто, розово, оранжево, бяло. Не използвайте храстчета с дребни листа, които наподобяват листата на туята. Оставете я да доминира. Изключение може да се направи за златиста туя, юка, чашкодряни (Euonymus fortunei - ‘Emerald Gayeti’ и ‘Emerald’n’Gold’) и стелеща хвойна (Juniperus sabina), с които се съчетава добре. Поддържайте туята не повече от 60 см в диаметър и до 2.50 м висока. ‘Ericoides’ е малка и компактна форма на западната туя. Отличава се с характерния си виолетов оттенък, който в зависимост от слънчевото огряване варира от интензивен до почти зелен. За да поддържате гъста короната на ерикоидната туя, трябва да провеждате резитби четири пъти в годината. Използва се в комбинация с другите сортове на туята, както и с вечнозелени храсти: чашкодряни, лоницера, котонеастър, хвойни.
‘Rheingold’ (Златиста туя) е много популярен сорт на западната туя. Цени се заради малката кълбовидна корона и златистата багра на листата. Изисква пряко слънчево огряване за да запази първоначалния си вид – в противен случай става по-рехава и златистото преминава в резедаво. Тук резитбите са от особена важност – за да се получи красива гъста кълбовидна корона, трябва да подстригвате поне четири пъти в годината.
Златистата туя се комбинира с по-високи вечнозелени дръвчета (туя, лъжекипарис, изправена хвойна, тис, аризонски кипарис) и с вечнозелени храсти с тъмна багра (червенолистен кисел трън, японски чашкодрян, лавровишня). Класическата комбинация от ‘Rheingold’ и ‘Smaragd’ е живописна и стилна, а и илюстрира пластичността на западната туя по отношение на декоративни форми и сортове.
‘Fastigiata’ е със стегната и цилиндрична корона, което я прави предпочитано растение за вечнозелен жив плет. Дръвчетата се засаждат през 40 см и за няколко години образуват плътна зелена стена. Добре е живият плет да се подстригва, от което се сгъстява и разрастването му се ограничава.
‘Danica’ е дребна и с много гъста корона. Тъмнозелените и листа дават плътен обем, а изключително бавният растеж не позволява растението да става рехаво. Приложението на ‘Danica’ е по-ограничено и предимно в композиции с вода и камък. Добре стои като плътно зелено петно в скалните кътове, а по-търпеливите градинари могат да я използват за изграждане на плътен зелен бордюр покрай алеите.
На пазара се предлагат и други декоративни сортове на западната туя, така че е добре да посетите близкия градински център, преди да започнете да композирате градината. Използвайте контрастните форми и багри на различните сортове, за да получите максимален декоративен ефект.